Екзема е хронично-рецидивиращо, възпалително заболяване на кожата, което се проявява със зачервяване, сърбеж, лющене и подмокряне.

Екземата е кожно заболяване с изразена генетична предразположеност. За развитие на заболяването имат значение и имунологични нарушения (промен имунологичен баланс между Тh1 и Тh2 клетките в посока към Тh2 реактивност), повишена чувствителност към бактериални, вирусни и гъбични кожни инфекции, увеличена продукция на IgЕ, нарушена кожна бариера и др. В над 90% от случаите в засегнатите участъци се изолира бактерията Staphylococcus aureus.

Статистиката показва, че от екзема страдат около 3% от възрастните хора и над 20% от децата.

Обикновено заболяването се проявява в кърмаческа и детска възраст. При част от децата проявите на екзема се преодоляват с времето, но при повечето засегнати с напредване на възрастта заболяването не изчезва напълно, а преминава в различни форми. Мъжете и жените са еднакво засегнати.

• Атопичен дерматит
• Алергичен контактен дерматит
• Иритативен контактен дерматит
• Фотодерматит
• Себореен дерматит
• Невродермит
• Нумуларна екзема
• Дисхидротичен дерматит
• Дерматит от пелени
• Застойна (варикозна) екзема
• Други екземи

Екзема може да засегне различни части от тялото. Най-често се появява по лицето, зоните на свивките (флексорните зони на тялото) – вътрешната страна на лактите, задната страна на коляното, кожата на ръцете, дланите и гърба.

За поява на екзема допринасят различни вътрешни и/или външни провокиращи фактори: непълноценно хранене, прием на антибиотици и влошено състояние на чревната бактериална флора, замърсяване на въздуха, различни алергени, контакт с материи и продукти, дразнещи кожата, нарушения в мастната секреция на кожата и др.

Проявите започват много бързо след действието на някой от провокиращите фактори. Сред първите оплаквания е зачервяването на кожата, причинено от протичащите в нея възпалителни процеси. Зачервяването при някои форми на екзема е придружено от поява на мехурчета, съдържащи секрет. Независимо дали е причинена от алергична реакция или не, екземата почти винаги е придружена от сърбеж. Той се появява най-често заедно със зачервяването и разчесването на кожата и допълнително влошава еритемата. С времето повърхностните кожни слоеве се излющват, а кожата е подмокрена на вид и допир.

Хидратирането на кожата е основната част от терапията. Използват се подходящи емолиенти и хидратанти, които предпазват кожата от изсъхване, възстановяват кожната бариера и намаляват лющенето.

Като хронично-рецидивиращо заболяване екземата не подлежи на пълно излекуване. С подходяща терапия, назначена от специалист, проявите на екзема може да се овладеят своевременно, да се постигне продължителна ремисия и изглаждане на кожата.

Според тежестта на заболяването се използват следните средства: хидратанти и емолиенти, кортикостероиди, комбинация от кортикостероид и антибиотик, калциневринови инхибитори.

Системната терапия повлиява цялото тяло (за разлика от локално лечение). Прилага се в по-тежките случаи на екзема. Поради значителните им нежелани ефекти, те се прилагат само при липса на ефект от локалните средства.

Прилага се при по-тежки и нереагиращи на друго лечение случаи. Използва се облъчване с UV-А, UV-B лъчи или комбинация от тях, както и PUVA-терапия. При нея засегнатата кожа се третира с псорален за повишаване чувствителността й към светлина и се облъчва с UV-A лъчи.

Правилното лечение на екзема и придържането към лекарските препоръки са основният фактор, който може да осигури по-дълги периоди на ремисия. Препоръчват се редовни консултации с лекар за своевременно прследяване на ефекта от лечението.