Антибактериална терапия в повечето случаи може да е решение за радиационен дерматит с остро протичане. Това констатират учени от онкологичния център „Монтефиоре Айнщайн“ (MECC) в САЩ. Резултатите от проведени две изследвания са публикувани в сп. JAMA Oncology.
Радиационният дерматит е увреждане на кожата, причинено от йонизираща радиация. Познат е още като радиодерматит, рентгенов дерматит, радиационно увреждане на кожата или радиационно изгаряне. Чест страничен ефект е при лъчетерапия – едно от традиционните и най-широко използвани онкологични лечения. Протича остро и хронично. Острата форма се развива в рамките на няколко дни или седмици от началото на облъчването. Симптомите варират по тежест – като се започне от леко зачервяване и кожен сърбеж и се стигне до болезнена наранена кожа, склонна към инфекция. Лечението е изключително трудно (особено за язвите).
Остър радиационен дерматит
„Предполагаше се, че в острата си форма радиодерматитът е причинен единствено от йонизиращо лъчение. Това силно ограничаваше възможностите за намаляване или предотвратяване на кожно увреждане. Нашите изследвания обаче показаха, че има още един „виновник“ – златистият стафилокок (Staphylococcus aureus). Това откри нови хоризонти пред засегнатите пациенти“. Коментарът е на водещата авторка на проучванията д-р Бет Маклелан от онкологичния център „Монтефиоре Айнщайн“.
Тук е мястото да кажем, че вниманието на д-р Маклелан и колегите ѝ неслучайно се насочва точно към златистия стафилокок. Известно е, че той утежнява развит дерматит (екзема) или провокира появата му.
Първото изследване включва 76 онкологични пациенти, подложени на лъчетерапия. Преди и след курса на лечение е направено микробиологично изследване. Пробите са взети от носа, от облъчена и необлъчена кожа.
Резултатите говорят сами за себе си
Преди лъчелечението при около 20% от пациентите без активна инфекция е изолиран Staphylococcus aureus. След лъчелечението при цели 48% от пациентите с тежка форма на радиодерматит е изолиран Staphylococcus aureus. При пациентите с лека форма процентът е едва 17.
И тук нещо интересно и много показателно.
При една голяма част от пациентите Staphylococcus aureus е изолиран едновременно от кожата и от носа. Това дава основание да се смята, че Staphylococcus aureus, който е нормален обитател на носа, се разпространява лесно в кожата.
Второто проучване е проведено сред 77 пациенти на лъчелечение. Една част от участниците са на стандартна терапия. Те всекидневно прилагат хигиенни и овлажняващи продукти в периода на лъчелечението.
Друга част от участниците е на експериментална антибактериална терапия. Въпросната терапия се състои в използване на почистващ продукт за тяло с хлорхексидин. И още – в прилагане на 2% мупироцин маз за нос 2 пъти дневно в продължение на 5 дни през седмица по време на лъчетерапията.
И тук резултатите са показателни
Макар над половината от пациентите на експериментална антибактериална терапия да развиват лек до умерен радиодерматит никой няма влажна десквамация. Това е сериозно състояние, което се характеризира със силно болезнена и зачервена кожа. В случаи на екстремна десквамация може дори да се наложи спиране на лъчелечението за определен период от време.
В допълнение при доброволците не са наблюдавани странични ефекти от експерименталната антибактериална терапия.
Ситуацията е далеч по-различна при участниците на стандартна терапия – цели 23% от тях развиват тежка форма на радиодерматит.
„Антибактериалната терапия, която предлагаме, е ефективна и достъпна. Ето защо смятаме, че тя трябва да се прилага на всички пациенти на лъчетерапия дори без да се прави изследване за стафилококи“, категорична е д-р Маклелан.
Още полезна информация за радиационен дерматит и други видове дерматит
Ако тази статия ви е била полезна, вижте и другите ни публикации на тема дерматит в сайта на програма Лекзема – www.lekzema.com. Информацията е на достъпен език. Фактите са проверени. Темите са актуални и разнообразни. При неясноти насреща за въпроси са експертите на Програмата. За връзка с тях пишете на имейл адрес office@lekzema.com.
