Дерматит, или екзема, може да се развие под влиянието на редица фактори. Групата на провокаторите обаче продължава да расте. Много клинични проучвания потвърждават, че към тях може да се причисли и т.нар. цьолиакия. Връзката между дерматита и цьолиакията се обяснява с редица сходства в етиологията им.
Цьолиакия
Подобно на дерматита цьолиакията е автоимунно заболяване. В болшинството от случаите се предава по генетичен път. Развива се вследствие на автоимунна реакция към глутена в храната при хора с глутенова непоносимост.
Цьолиакията провокира хронични стомашно-чревни симптоми като диария, подуване на корема, влошена абсорбция на някои нутриенти, отслабване на апетита и др. Последиците от цьолиакията обаче може да се разпрострат далеч отвъд пораженията върху интестиналния тракт.
Един от основните органи, поразявани при страдащите от цьолиакия е кожата. Установено е, че между 15% и 25% от болните от цьолиакия развиват една специфична форма на дерматит, известна като херпетиформен дерматит, или дерматитис херпетиформис. Това е поредното доказателство за провокиращата роля на цьолиакията по отношение развитието на автоимунни кожни заболявания. Освен с дерматит много изследвания свързват коварната цьолиакия и с развитието на псориазис.
Херпетиформен дерматит при страдащите от цьолиакия
Херпетиформеният дерматит официално се разглежда като отговор на кожата към последствията от цьолиакията. Кожната проява е част от патологичния автоимунен отговор към глутена.
Характерни за херпетиформения дерматит са хроничните му изяви. Редуват се периоди на затишие с такива на сериозно обостряне на симптомите. Те включват:
- силен сърбеж по кожата
- поява на кожнo възпаление със ситни гнойни папули – засегнати са симетрични зони от двете страни на тялото, предимно около лактите, коленете, бедрата
- в периодите на ремисия в засегнатите участъци остават следи с депигментирана кожа
Характерно за херпетиформения дерматит е, че засяга повече жени, отколкото мъже и почти не се среща в детска възраст.
Лечение на цьолиакия и херпетиформен дерматит
Херпетиформен дерматит се диагностицира след изследване на кожните прояви за повишено съдържание на имунни компоненти (основно неутрофили и имуноглобулини).
Лечението на дерматита трябва да се комбинира с терапевтичната схема за овладяване проявите на цьолиакия. Автоимунният характер и на двете състояния допринася за това те все още да са нелечими. Стриктното спазване на подходяща безглутенова диета обаче позволява да се намали силата на изявите им. Важно е да се отбележи, че безглутеновата диета оказва по-бърз ефект върху симптомите на цьолиакията. Макар и по-бавно ефект се отчита и върху проявите на придружаващия дерматит като диетата помага за удължаване периодите на ремисия.
